English
Много често се смята, че бъдещето на храната е в авангардните технологии като лабораторно отглеждани продукти, но истината е, че има много естествени храни, които тепърва ще навлизат на нашата трапеза. Според Майк Лий, хранителен технолог и изследовател от Alpha Food Labs, „Седемдесет и пет процента от храната ни идва само от 12 растения и 5 животни и допълва, че ние ядем само около 150 от над 30 000 ядивни растителни видове в света“. Разнообразието от аромати, вкусове и преживявания с напълно естествен произход, което остава неоползотворено е много голямо. Освен това, биоразнообразието е това, което осигурява устойчивост на растенията, животните и организмите и пряко влияе върху здравето на Земята и хората. Отглеждането на едни и същи култури води до изтощаване на почвата и дисбаланс в екосистемата. То оказва влияние дори върху климатичните промени. Дори да не се чувствате особено ангажиран с глобалните екологични проблеми, със сигурност ще ви е интересно да опитате нова, вкусна, питателна и разнообразна храна. Някои от зърнените храни, с които може да се разнообрази производството на храни са:
Теф: Житно растение, богато на желязо, фибри, калций и протеини с отличен аминокиселинен състав. Традиционно произхожда и се отглежда в Африка. Не съдържа глутен. Съдържанието му на калций е три пъти повече от който и да е друг пълнозърнест продукт, а на желязо – два пъти. Често е смятан за безглутеновото жито на бъдещето.
Амаран: произход Южна Америка, достига до 2 м. височина. Изключително богат на фосфор, магнезий, калций, витамини и незаменими аминокиселини. Не съдържа глутен.
Фонио: Зърнена култура с произход Западна Африка. Безгултенова и богата на проитеини, фибри, аминокиселини, магнезий, желязо, цинк и витамин В6
Примери за още биоразнообразни храни са грудковите якон и уллуко и бобовите лупин, лаблаб и бамбара. Дървесни видове като моринга и боабаб, които също се отличават с изключително полезни хранителни и лечебни свойства също трябва да бъдат преоткрити за масовия потребител.
Тези храни могат да бъдат използвани като алтернатива на традиционните. Така например за разлика от обичайните „джънк фудс“, чипса от теф може да съдържа два пъти повече протеини и два пъти по-малко мазнини. Коренът на якона добавя сладост и пребиотчини фибри като успешно може да намали съдържанието на захар в изделието. Бирата от Кернза (многогодишна зърнена култура) има уникален аромат и вкус, а от бобът Бамбара може да се произведе безглутеново брашно и протеинов изолат. Понгамията, дървесен вид, който се отглежда в Австралия, Индия и САЩ може да се използва за растителни масла, брашна, протеини и фуражна храна. Неговите бобови шушулки дават 10 пъти повече масло и 5 пъти повече протеини на декар то соята.
Източник: Culinology Magazine, 2019
Бамбара
Бамбарата, известна още като земен боб/ земна ядка е растение, разпространено в Северна Африка, чиито плодове се намират под земята (подобно на фъстъците). Те се ядат както сурови, така и термично обработени (варени, печени). Отглеждат се добре във влажен и топъл климат. Изключително устойчива на засушаване и непретенциозна към състава на почвата, бамбарата може успешно да вирее там, където другите бобови не могат.
Съдържанието й на протеини е 20%, което я нарежда на челните позиции сред останалите бобови култури. Благодарение на богатия си хранителен състав, тя може да осигури пълноценно хранене. Човек може да оцелее, хранейки се само с бамбарови ядки, нещо с което малко други храни могат да се похвалят. Често се смята за „храната на бедните“ именно поради това свое свойство. Икономическото й значение, особено за африканското население, и най-вече за жените, които основно се занимават с нейното отглеждане, е огромно. Тя се смята за първокласен продукт, който винаги запазва пазарната си стойност.
Бамбарата често се смята за идеалната „устойчива храна“. Може да се отглежда в райони с неравномерни валежи, и вирее дори под палещите лъчи на слънцето. Няма изисквания към минерализацията на почвата и не се нуждае от допълнително торене или пръскане с пестициди. От друга страна, самата култура обогатява почвата, произвеждайки азот. Освен всичко, богатото съдържание на фибри я прави и здравословна храна, като помага за борба със сърдечно съдовите заболявания и като превенция на рак.
Ядките й се ядат сурови преди да бъдат напълно узрели. След узряване се втвърдяват и е необходимо да се сварят или да се настържат на брашно. От брашното се правят хлябове и хлебни продукти. Популярно ястие е пудинга от бамбарови ядки, който се прави от стрит на прах боб, смесен с вода и мазнина.
Източник: Загубените растителни култури на Африка: Том II: Зеленчуци
